Гергьовден

Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.

От Гергьовден започва новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.

Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия чрез използване на растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със силна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.

Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.
На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
След обяда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.

Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.

    На Гергьовден ( 6 май ) се коли мъжко бяло агне. Преди това се захранва със зелена трева и се напоява. С кръвта се маже прага на къщата и челата на децата за здраве. Всички които имат имената Георги, Гергана и др. празнуват на този ден. Това е денят на свети Георги, покровител на овчарите и стадата. Хората се събират на обща трапеза, прикадяват я, пият, веселят се и пеят песни - "Здравец за Гергьовден, венец за агънцата". Люлеят се на люлки, вързани за зелено дърво.

     Сутринта на Гергьовден има обичай всички да се теглят, както и да се търкалят голи в тревата или да се къпят в реки и извори за здраве. Съществува и вярване, че през нощта там, където има заровено богатство, то се показва, като излиза огън.